Aug 23, 2014, 12:53 PM

Птици на тухлен комин

  Poetry
729 0 12

А е толкова синьо небето наесен...

С две жълти листенца, наместо очи,

си крада от брезите спомен невчесан

за гугутки на топъл от слънце комин.

Примижала от сладост е тази прегръдка -

чепка грозде в две възловати ръце,

като есен узряло, поемаш на глътки

всеки плод, всяка ласка и сочно зрънце...

И е луднало младото вино на припек,

в босоногото "циганско лято" не спи,

с гласовете на нощни щурци тананика,

и танцува в тревите, със звездни пети...

В гледеца ти имам запазена снимка.

Ти си в моя: "Септември е топъл и син".

Насред ранната есен две кротки усмивки

се преструват на птици на тухлен комин.


Радост Даскалова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Даскалова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...