А е толкова синьо небето наесен...
С две жълти листенца, наместо очи,
си крада от брезите спомен невчесан
за гугутки на топъл от слънце комин.
Примижала от сладост е тази прегръдка -
чепка грозде в две възловати ръце,
като есен узряло, поемаш на глътки
всеки плод, всяка ласка и сочно зрънце...
И е луднало младото вино на припек,
в босоногото "циганско лято" не спи,
с гласовете на нощни щурци тананика,
и танцува в тревите, със звездни пети... ...