Птици на тухлен комин
А е толкова синьо небето наесен...
С две жълти листенца, наместо очи,
си крада от брезите спомен невчесан
за гугутки на топъл от слънце комин.
Примижала от сладост е тази прегръдка -
чепка грозде в две възловати ръце,
като есен узряло, поемаш на глътки
всеки плод, всяка ласка и сочно зрънце...
И е луднало младото вино на припек,
в босоногото "циганско лято" не спи,
с гласовете на нощни щурци тананика,
и танцува в тревите, със звездни пети...
В гледеца ти имам запазена снимка.
Ти си в моя: "Септември е топъл и син".
Насред ранната есен две кротки усмивки
се преструват на птици на тухлен комин.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
