Прехласнати по своя вик,
птиците потърсиха зова ми...
Наопаки и сякаш на шега
изровиха душата от пръстта ми...
В очите ми изляха пролетта,
в ръцете - пламенност за стих,
и някак приказност в ума -
рисуваха ми спомени-платна...
Накрая, с песента си дивна,
обшиха жаждата неутолима...
... отлитнаха...
във мен видяха някаква стихия...