Aug 9, 2007, 10:53 PM

Птици-Орисници

  Poetry
881 0 1
Прехласнати по своя вик,
птиците потърсиха зова ми...
Наопаки и сякаш на шега
изровиха душата от пръстта ми...

В очите ми изляха пролетта,
в ръцете - пламенност за стих,
и някак приказност в ума -
рисуваха ми спомени-платна...

Накрая, с песента си дивна,
обшиха жаждата неутолима...
... отлитнаха...
във мен видяха някаква стихия...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анелия Кирчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...