anelie
12 el resultado
... Сън...
Желания, стопени от мечтата...
от бриза нежен на избягала тъга...
Не спя...
Но сякаш дивна песен пея... ...
  675 
... Стопи се... дали не угасна?
Не, тук е... все още съм жадна...
Все още съм приказка бяла,
която от залеза е ослепяла...
Все още жадувам, мечтата ...
  658 
Прехласнати по своя вик,
птиците потърсиха зова ми...
Наопаки и сякаш на шега
изровиха душата от пръстта ми...
В очите ми изляха пролетта, ...
  676 
... Небето е разлята суета по устните ти...
разрошени коси, невидимо ухание... и няколко звезди...
в очи...
... Зората е от чашата разлято питие... огненосилно...
мека топлина на ръце... търсещи... галещи... ...
  1010 
Плачат зелените капки...
Дъжда ги забрави...
Търсят море от дъга,
жена от роса...
Вечер загръща ме ...
  756 
Разперили крилете си, мечтите
кражат край мен,
цветята гаснат
във очите
и раждат нова светлина... ...
  745 
Видение, мечта и сън...
в далечината ме отвеждат...
И бяла дума в черна нощ
за мене тайно те отглеждат...
Мигът - живот ми подаряват ...
  793 
Нежност... очертания в нощта...
на самота при плачеща върба...
Тих поток от нейде ромоли...
И блести Луната, в него
се оглежда... ...
  736 
... Разцъфна като цвят дъха ти...
Очите-кадифе, стопени,
намериха далечната шир
и ти просто задиша от мен...
от стиха ми, ...
  760 
... Лъкатушат мислите...
рисуват истини... мечти...
Разпъват картата на спомена
и търсят пътя...
А ти най-вярната посока, ...
  659 
... Там, под водопада на мълчанието,
се срещат погледите,
търсят лек за очарованието,
логика във поривите...
... Там, след тъмната черта на хоризонта, ...
  601 
... Очите, навлажнени от света,
опипват самотата... Не е тъга,
а някаква меланхолична доба,
във нея къпе се една душа...
... Косите меки чакат твоя жест, ...
  561 
Propuestas
: ??:??