... Стопи се... дали не угасна?
Не, тук е... все още съм жадна...
Все още съм приказка бяла,
която от залеза е ослепяла...
Все още жадувам, мечтата ...
... Небето е разлята суета по устните ти...
разрошени коси, невидимо ухание... и няколко звезди...
в очи...
... Зората е от чашата разлято питие... огненосилно...
мека топлина на ръце... търсещи... галещи... ...
... Там, под водопада на мълчанието,
се срещат погледите,
търсят лек за очарованието,
логика във поривите...
... Там, след тъмната черта на хоризонта, ...
... Очите, навлажнени от света,
опипват самотата... Не е тъга,
а някаква меланхолична доба,
във нея къпе се една душа...
... Косите меки чакат твоя жест, ...
