3 mar 2007, 18:28

Птиците

  Poesía
786 0 7
Счупих чашата,
пръстите ми кървави простенаха!
Знам, че няма връшане назад!
Хора плачеха,
луди птици трескаво се рееха,
освирепели от безбрежие и глад!

Ближех раните,
кръв отново бликаше и стенеше!
Как да се спася от този ад!
Чупех чашите,
по стъклата кръв неистово се лееше,
Знам, че няма връщане назад!

Виках птиците,
но паяжни и глухи само кряскаха.
Молих ги, крещях да се свестят!
Рових в мислите,
но в мен шизофренично драскаха!
Как да се спася от този ад!


Дърпах жиците,
ала свистяха и безумно се огъваха!
Бавно си отиваше денят!
Плаках с птиците,
те обречено, безпътно се препъваха.
Уви, не могат вече да летят!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...