катеринарина (Катя)
331 972
3 мар. 2007 г., 18:28

Птиците 

  Поэзия
598 0 7
Счупих чашата,
пръстите ми кървави простенаха!
Знам, че няма връшане назад!
Хора плачеха,
луди птици трескаво се рееха,
освирепели от безбрежие и глад!

Ближех раните,
кръв отново бликаше и стенеше!
Как да се спася от този ад!
Чупех чашите,
по стъклата кръв неистово се лееше,
Знам, че няма връщане назад!

Виках птиците,
но паяжни и глухи само кряскаха.
Молих ги, крещях да се свестят!
Рових в мислите,
но в мен шизофренично драскаха!
Как да се спася от този ад!


Дърпах жиците,
ала свистяха и безумно се огъваха!
Бавно си отиваше денят!
Плаках с птиците,
те обречено, безпътно се препъваха.
Уви, не могат вече да летят!

© Катя Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??