Птиците
И хората, тъй както птиците,
се раждат и умират в тоя свят...
Навярно полета на птиците е полет в идното
– и няма връщане назад!
А полетът към нищото –
присъщ е само на човешкия ни свят!
Защо политаме и как, когато нямаме криле,
подмамени от висините,
но… полетът замира там, във нищото…
Защото нямаме ний силата на птица,
разперила криле във висините!
Защото нашият човешки свят е тъй устроен –
несъвършен до болка –
изпълнен е със завист и със суета…
Не виждаме далеч, през птичи поглед,
защото наште сетива несъвършени са.
И кво пък толкова, ний нямаме криле,
но пак политаме понякога,
понесени върху крилете на мечтите си,
които толкова са мимолетни,
защото не успяваме да ги превърнем
дори за малко в реалност…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
