Nella_gold (Нели )
841 4525
20.10.2007 г., 12:19 ч.

Птиците 

  Поезия
610 0 17

И хората, тъй както птиците,

се раждат и умират в тоя свят...

 

Навярно полета на птиците е полет в идното

– и няма връщане назад!

А полетът към нищото –

присъщ е само на човешкия ни свят!

Защо политаме и как, когато нямаме криле,

подмамени от висините,

но… полетът замира там, във нищото…

Защото нямаме ний силата на птица,

разперила криле във висините!

Защото нашият човешки свят е тъй устроен –

несъвършен до болка –

изпълнен е със завист и със суета…

Не виждаме далеч, през птичи поглед,

защото наште сетива несъвършени са.

И кво пък толкова, ний нямаме криле,

но пак политаме понякога,

понесени върху крилете на мечтите си,

които толкова са мимолетни,

защото не успяваме да ги превърнем

дори за малко в реалност…

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??