18 oct 2009, 6:40

Птиците ни се присмиват

  Poesía
1K 0 1

Птиците ни се присмиват,

гледайки ни от безкрая,

съзирайки, душите ни попиват,

частица от небето и от рая.


 

Нося част от птица тук,

крилата ù са в мен,

не искам да съм някой друг,

аз към себе си съм устремен.

.

 

Че небе е моята душа,

а мечтите ми криле

и ще литна, щом реша,

над просяци и крале.


 

И ще гледам отвисоко,

как се блъскат те със злоба

в плиткоумието си дълбоко,

заслужили си само гроба.


 

Гледайки ги, ще се смея,

виждам себе си сред тях,

а дали ще проумея,

че гледайки ги отвисоко,

всъщност съм под тях.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много радостен ме прави това, че въпреки и малко, все пак се намират хора оценяващи моите рожби.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...