18 oct 2009, 6:40

Птиците ни се присмиват 

  Poesía
621 0 1

Птиците ни се присмиват,

гледайки ни от безкрая,

съзирайки, душите ни попиват,

частица от небето и от рая.


 

Нося част от птица тук,

крилата ù са в мен,

не искам да съм някой друг,

аз към себе си съм устремен.

.

 

Че небе е моята душа,

а мечтите ми криле

и ще литна, щом реша,

над просяци и крале.


 

И ще гледам отвисоко,

как се блъскат те със злоба

в плиткоумието си дълбоко,

заслужили си само гроба.


 

Гледайки ги, ще се смея,

виждам себе си сред тях,

а дали ще проумея,

че гледайки ги отвисоко,

всъщност съм под тях.

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много радостен ме прави това, че въпреки и малко, все пак се намират хора оценяващи моите рожби.
Propuestas
: ??:??