18.10.2009 г., 6:40

Птиците ни се присмиват

1K 0 1

Птиците ни се присмиват,

гледайки ни от безкрая,

съзирайки, душите ни попиват,

частица от небето и от рая.


 

Нося част от птица тук,

крилата ù са в мен,

не искам да съм някой друг,

аз към себе си съм устремен.

.

 

Че небе е моята душа,

а мечтите ми криле

и ще литна, щом реша,

над просяци и крале.


 

И ще гледам отвисоко,

как се блъскат те със злоба

в плиткоумието си дълбоко,

заслужили си само гроба.


 

Гледайки ги, ще се смея,

виждам себе си сред тях,

а дали ще проумея,

че гледайки ги отвисоко,

всъщност съм под тях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много радостен ме прави това, че въпреки и малко, все пак се намират хора оценяващи моите рожби.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...