12 abr 2016, 20:15

Птиците защо пеят толкова далеч

736 0 0

Птиците защо пеят толкова далеч,

някак глухо, нямо,

ето някой пак нарамил е торбата си - толкоз рано.

Върви, отдалечава се, изчезва,

уви сега аз виждам го добре,

но заранта мъглива,

мотае го в своите тънки прежди.

И е толкова красиво,

утрото въобще не е сънливо.

Слънцето строго гони снощна сянка,

глухо птиците разбуждат мойта неспокойна дрямка.

Унесено ги слушам и мъглата ме обвива,

но ходя все напред,

студ в сърцето ми не се пропива.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...