12 апр. 2016 г., 20:15

Птиците защо пеят толкова далеч

729 0 0

Птиците защо пеят толкова далеч,

някак глухо, нямо,

ето някой пак нарамил е торбата си - толкоз рано.

Върви, отдалечава се, изчезва,

уви сега аз виждам го добре,

но заранта мъглива,

мотае го в своите тънки прежди.

И е толкова красиво,

утрото въобще не е сънливо.

Слънцето строго гони снощна сянка,

глухо птиците разбуждат мойта неспокойна дрямка.

Унесено ги слушам и мъглата ме обвива,

но ходя все напред,

студ в сърцето ми не се пропива.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...