Птиците защо пеят толкова далеч,

някак глухо, нямо,

ето някой пак нарамил е торбата си - толкоз рано.

Върви, отдалечава се, изчезва,

уви сега аз виждам го добре,

но заранта мъглива,

мотае го в своите тънки прежди.

И е толкова красиво,

утрото въобще не е сънливо.

Слънцето строго гони снощна сянка,

глухо птиците разбуждат мойта неспокойна дрямка.

Унесено ги слушам и мъглата ме обвива,

но ходя все напред,

студ в сърцето ми не се пропива.