12.04.2016 г., 20:15

Птиците защо пеят толкова далеч

727 0 0

Птиците защо пеят толкова далеч,

някак глухо, нямо,

ето някой пак нарамил е торбата си - толкоз рано.

Върви, отдалечава се, изчезва,

уви сега аз виждам го добре,

но заранта мъглива,

мотае го в своите тънки прежди.

И е толкова красиво,

утрото въобще не е сънливо.

Слънцето строго гони снощна сянка,

глухо птиците разбуждат мойта неспокойна дрямка.

Унесено ги слушам и мъглата ме обвива,

но ходя все напред,

студ в сърцето ми не се пропива.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...