10 mar 2010, 14:05

Пучини за напреднали

  Poesía » Otra
949 0 5
като знаеш пътя на звездите не питай червеното в залеза съм несъществения завършек на нощта в тоналност сън разчетен наопаки в закърпено ноемврийско слънце достоверно като есен виснала над мост свързващ хълмове непоносимост в бяла страница   като знаеш пътя на звездите не питай деветото коляно съм и струната завързана невинно около годините зачетени в гласа дъжда в чадъра добре приготвен  следобеден чай в дъното на цигулка
остаряла под въздишки поносимост в бяла страница     никой да не спи когато звездите тъгуват мими съм в зеленото mi principesa*

хермоза   на ръба на вселена точка

която знаеш



не питай  

*принцесо моя


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...