10 mar 2010, 14:05

Пучини за напреднали

  Poesía » Otra
951 0 5
като знаеш пътя на звездите не питай червеното в залеза съм несъществения завършек на нощта в тоналност сън разчетен наопаки в закърпено ноемврийско слънце достоверно като есен виснала над мост свързващ хълмове непоносимост в бяла страница   като знаеш пътя на звездите не питай деветото коляно съм и струната завързана невинно около годините зачетени в гласа дъжда в чадъра добре приготвен  следобеден чай в дъното на цигулка
остаряла под въздишки поносимост в бяла страница     никой да не спи когато звездите тъгуват мими съм в зеленото mi principesa*

хермоза   на ръба на вселена точка

която знаеш



не питай  

*принцесо моя


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...