Пучини за напреднали
като знаеш пътя на звездите
не питай
червеното в залеза съм
несъществения завършек на нощта
в тоналност сън
разчетен наопаки
в закърпено ноемврийско слънце
достоверно като есен
виснала над мост
свързващ хълмове
непоносимост
в бяла страница
като знаеш пътя на звездите
не питай
деветото коляно съм
и струната завързана
невинно около годините
зачетени в гласа
дъжда в чадъра
добре приготвен следобеден чай
в дъното на цигулка
остаряла под въздишки поносимост в бяла страница никой да не спи когато звездите тъгуват мими съм в зеленото mi principesa*
хермоза на ръба на вселена точка
която знаеш
не питай
*принцесо моя
остаряла под въздишки поносимост в бяла страница никой да не спи когато звездите тъгуват мими съм в зеленото mi principesa*
хермоза на ръба на вселена точка
която знаеш
не питай
*принцесо моя
© Зорница Николова All rights reserved.
