Mar 10, 2010, 2:05 PM

Пучини за напреднали 

  Poetry » Other
666 0 5
като знаеш пътя на звездите
не питай
червеното в залеза съм
несъществения завършек на нощта
в тоналност сън
разчетен наопаки
в закърпено ноемврийско слънце
достоверно като есен
виснала над мост
свързващ хълмове
непоносимост
в бяла страница
 
като знаеш пътя на звездите
не питай
деветото коляно съм
и струната завързана
невинно около годините
зачетени в гласа
дъжда в чадъра
добре приготвен  следобеден чай
в дъното на цигулка
остаряла под въздишки
поносимост
в бяла страница
 
 
никой да не спи
когато звездите тъгуват
мими съм в зеленото
mi principesa*

хермоза
 
на ръба на вселена
точка

която знаеш



не питай
 

*принцесо моя


© Зорница Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??