Пухче от дърво
От дървото пухче долетяло
нежно ме докосна и замря.
И наивно, във невинност бяла
проговори: “Що си се заврял
в бетониран сив капан, безсилен,
като стара дреха в прашен скрин?
Цяла зима чакаш ме стерилен.
Я при нас, във дивото се скрий!
Никой там, в леса, не е излишен –
катерица скача по ела,
бор, наконтен в редингот от лишей,
пуска бистри капчици смола.
Плаче твоята душа за клизма
с чисти мисли, с утринна роса,
щом с алергия към оптимизма,
в страх пред мен запушваш си носа.
Хайде, пожелай ми ти наслука –
да пребъде мой дървесен род
и, в асфалт намерило пролука,
да посея там аз нов живот.”
Пак подири топчицата бяла
вятъра във пролетния ден...
... Пухче, от гората долетяло,
тъй и не успя да влезе в мен…
© Владимир Костов Todos los derechos reservados
Добре дошъл!