Sep 2, 2015, 9:12 PM

Пухче от дърво

563 0 1

Пухче от дърво


От дървото пухче долетяло

нежно ме докосна и замря.

И наивно, във невинност бяла

проговори: “Що си се заврял

 

в бетониран сив капан, безсилен,

като стара дреха в прашен скрин?

Цяла зима чакаш ме стерилен.

Я при нас, във дивото се скрий!

 

Никой там, в леса, не е излишен –

катерица скача по ела,

бор, наконтен в редингот от лишей,

пуска бистри капчици смола.

 

Плаче твоята душа за клизма

с чисти мисли, с утринна роса,

щом с алергия към оптимизма,

в страх пред мен запушваш си носа.

 

Хайде, пожелай ми ти наслука –

да пребъде мой дървесен род

и, в асфалт намерило пролука,

да посея там аз нов живот.”

 

Пак подири топчицата бяла

вятъра във пролетния ден...

... Пухче, от гората долетяло,

тъй и не успя да влезе в мен…

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Костов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...