Пухче от дърво

От дървото пухче долетяло

нежно ме докосна и замря.

И наивно, във невинност бяла

проговори: “Що си се заврял

в бетониран сив капан, безсилен,

като стара дреха в прашен скрин?

Цяла зима чакаш ме стерилен.

Я при нас, във дивото се скрий!

Никой там, в леса, не е излишен –

катерица скача по ела,

бор, наконтен в редингот от лишей,

пуска бистри капчици смола.

Плаче твоята душа за клизма

с чисти мисли, с утринна роса,

щом с алергия към оптимизма,

в страх пред мен запушваш си носа.

Хайде, пожелай ми ти наслука –

да пребъде мой дървесен род

и, в асфалт намерило пролука,

да посея там аз нов живот.”

Пак подири топчицата бяла

вятъра във пролетния ден...

... Пухче, от гората долетяло,

тъй и не успя да влезе в мен…