22 feb 2012, 22:51

Пуйка и кокошка

1.4K 0 2

 

 

Веднъж, оглеждайки се във водата,

пуйката позната се запита

дали от нея по-красива има на земята?

Наблизо в този миг

с походка бавна и тържествена

пристъпваше кокошката.

Тя самата хабер си нямаше, горката,

от философията на далечната си братовчедка

и просто тъй - за настроение,

реши да я "почетка".

Главица сведе за поклон и рече:

Блестиш, сестрице, в свойта красота.

С какво почисти днес

своите почти паунови пера?

До спукване наду се глупавата пуйка

и отсече: Не съм ти никаква сестра!

Аз съм от видна и уважавана знатна рода!

И тъкмо гордо да си тръгне,

ненадейно ХОП -

отнякъде изскочи хитрият Лисок.

В прегръдка яка

сграбчи наш'та хубавица

и шмугна се във близката горица.

Очевадна е поуката за мен:

На високомерието щом си в плен,

сам си подписваш смъртната присъда.

Няма смисъл другите да те съдят...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Карааргирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...