Пуйка и кокошка
Веднъж, оглеждайки се във водата,
пуйката позната се запита
дали от нея по-красива има на земята?
Наблизо в този миг
с походка бавна и тържествена
пристъпваше кокошката.
Тя самата хабер си нямаше, горката,
от философията на далечната си братовчедка
и просто тъй - за настроение,
реши да я "почетка".
Главица сведе за поклон и рече:
Блестиш, сестрице, в свойта красота.
С какво почисти днес
своите почти паунови пера?
До спукване наду се глупавата пуйка
и отсече: Не съм ти никаква сестра!
Аз съм от видна и уважавана знатна рода!
И тъкмо гордо да си тръгне,
ненадейно ХОП -
отнякъде изскочи хитрият Лисок.
В прегръдка яка
сграбчи наш'та хубавица
и шмугна се във близката горица.
Очевадна е поуката за мен:
На високомерието щом си в плен,
сам си подписваш смъртната присъда.
Няма смисъл другите да те съдят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Карааргирова Всички права запазени
