Puor les unis ames
Искаш ли да полетиме двама в синевата?!
Искаш ли да бъдем птици, идващи от юг?!
Ах, синеока е нощта и русокоси са житата,
когато ти си с мен, когато сме един до друг!
А месецът трепти над розовата вечер,
възкачва се на своя звезден трон!
И летен полъх, с плясък на крило отсече
една звезда, от нощния шапрон...
И пътят вие се край люляци и ниви,
докосват го в безкрая алени лъчи…
а двамата вървим и влюбени, и тъй щастливи!
Ах, святи сме и свята е нощта пред сродните души...
2011 г.
© Александър Петров Todos los derechos reservados