kaziyka (Мирослава Грозданова)
100 348
6 abr 2007, 14:24

Пурпур 

  Poesía
682 0 7



Тръгвам си като
                 залеза,
очаквана...
        и в червено.
Душата ми - 
с тебе обагрена -
иска още да вземе.
Аз съм вечният
                 пурпур,
като капката кръв
по ръката ми...
              дишаща.
Червен е Ероса!
Аз знаех,
че ще се убода,

преди да започна

               отново...
да съшивам душата си.
Ти си тази игла
в ръцете ми...
можеща, страстна
и кървава.
Залез... значи
ще дойде и утрото.
Сега заминавам
и не защото искам,
а, че пурпурът вече...
                 ме дави
и иска да види...
колко си истински.
Аз ще бъда наблизко,
                  да знаеш...
Само се чудя,
дали когато се слеем,
няма да има...
                  значение,
че денят вече дреме,
или твоите цветове
           ще изгаснат...
по залез...

             ...
    
Утре със изгрева
продължавам да шия
цветовете...
                в душата си.

© Мирослава Грозданова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??