Пурпур
Тръгвам си като
залеза,
очаквана...
и в червено.
Душата ми -
с тебе обагрена -
иска още да вземе.
Аз съм вечният
пурпур,
като капката кръв
по ръката ми...
дишаща.
Червен е Ероса!
Аз знаех,
че ще се убода,
преди да започна
отново...
да съшивам душата си.
Ти си тази игла
в ръцете ми...
можеща, страстна
и кървава.
Залез... значи
ще дойде и утрото.
Сега заминавам
и не защото искам,
а, че пурпурът вече...
ме дави
и иска да види...
колко си истински.
Аз ще бъда наблизко,
да знаеш...
Само се чудя,
дали когато се слеем,
няма да има...
значение,
че денят вече дреме,
или твоите цветове
ще изгаснат...
по залез...
...
Утре със изгрева
продължавам да шия
цветовете...
в душата си.
© Мирослава Грозданова All rights reserved.
