venus (Вечерница или Зорница)
155 1539
30 oct 2007, 0:48

Пурпурен дъжд 

  Poesía
844 0 12

Гробна тишина в сумрака.

И пропукват се от безшумен звук нещата.

Светла тишина в мъглата -

и измиват се от своя грозен вой словата.

Течен вопъл в тъмнината

се разбива на талази в твоя тлен

и умира гордо празнотата,

лунен лъч щом уловиш ти в своя ден.

И целува те с безумна нежност пак Луната -

още и още, и още веднъж...

Колко пълно е извън суетата! -

щом вали топъл и жив пурпурен дъжд.  

© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??