Гробна тишина в сумрака.
И пропукват се от безшумен звук нещата.
Светла тишина в мъглата -
и измиват се от своя грозен вой словата.
Течен вопъл в тъмнината
се разбива на талази в твоя тлен
и умира гордо празнотата,
лунен лъч щом уловиш ти в своя ден.
И целува те с безумна нежност пак Луната -
още и още, и още веднъж...
Колко пълно е извън суетата! -
щом вали топъл и жив пурпурен дъжд.