Гробна тишина в сумрака.
И пропукват се от безшумен звук нещата.
Светла тишина в мъглата -
и измиват се от своя грозен вой словата.
Течен вопъл в тъмнината
се разбива на талази в твоя тлен
и умира гордо празнотата,
лунен лъч щом уловиш ти в своя ден.
И целува те с безумна нежност пак Луната -
още и още, и още веднъж...
Колко пълно е извън суетата! -
щом вали топъл и жив пурпурен дъжд.
© Вечерница или Зорница All rights reserved.
Как се чувстваш в своята си кожа ВТ:Р
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
