Гробна тишина в сумрака.
И пропукват се от безшумен звук нещата.
Светла тишина в мъглата -
и измиват се от своя грозен вой словата.
Течен вопъл в тъмнината
се разбива на талази в твоя тлен
и умира гордо празнотата,
лунен лъч щом уловиш ти в своя ден.
И целува те с безумна нежност пак Луната -
още и още, и още веднъж...
Колко пълно е извън суетата! -
щом вали топъл и жив пурпурен дъжд.
© Вечерница или Зорница All rights reserved.
Как се чувстваш в своята си кожа ВТ:Р
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
