Разля се зад хълма стопеното Слънце. Убодох го с поглед, а беше красиво. Във алено пламна преди да се стъмни и кротко си легна в леглото, сънливо. По миглите блеснаха залезни лампи и в огън обагриха черните краища. Тъгата се спусна надолу, по рампите. Белязана с болка. Безумна и плашеща. В очите ми слязоха слънчеви пурпури. Съвсем капковидно. Подобно сълзи. Изглеждаха тъжни и още по-хубави.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
небето гори.
!!!!!!!!