Пурпурни сълзи
Разля се зад хълма
стопеното Слънце.
Убодох го с поглед,
а беше красиво.
Във алено пламна
преди да се стъмни
и кротко си легна
в леглото, сънливо.
По миглите блеснаха
залезни лампи
и в огън обагриха
черните краища.
Тъгата се спусна
надолу, по рампите.
Белязана с болка.
Безумна и плашеща.
В очите ми слязоха
слънчеви пурпури.
Съвсем капковидно.
Подобно сълзи.
Изглеждаха тъжни
и още по-хубави.
Сега, като плача -
небето гори.
стопеното Слънце.
Убодох го с поглед,
а беше красиво.
Във алено пламна
преди да се стъмни
и кротко си легна
в леглото, сънливо.
По миглите блеснаха
залезни лампи
и в огън обагриха
черните краища.
Тъгата се спусна
надолу, по рампите.
Белязана с болка.
Безумна и плашеща.
В очите ми слязоха
слънчеви пурпури.
Съвсем капковидно.
Подобно сълзи.
Изглеждаха тъжни
и още по-хубави.
Сега, като плача -
небето гори.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
