18.06.2008 г., 12:05 ч.

Пурпурни сълзи 

  Поезия » Друга
1911 0 40
Разля се зад хълма
стопеното Слънце.
Убодох го с поглед,
а беше красиво.
Във алено пламна
преди да се стъмни
и кротко си легна
в леглото, сънливо.
По миглите блеснаха
залезни лампи
и в огън обагриха
черните краища.
Тъгата се спусна
надолу, по рампите.
Белязана с болка.
Безумна и плашеща.
В очите ми слязоха
слънчеви пурпури.
Съвсем капковидно.
Подобно сълзи.
Изглеждаха тъжни
и още по-хубави.

Сега, като плача -
небето гори.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??