13 abr 2016, 20:37

Push-Ек

  Poesía
1.8K 5 2

Догаря фаса уморен... 
Две дръпки само, и си лягам...
Клепачите ми натежават, чувствам се омиротворен...
За сетен път от трудностите си успял съм да избягам...

 

Хартийка, с мъничко тютюн...
А, сякаш носи в себе си милиони... утешения.
Останал насаме със себе си човек, не ми е нужен тук трибун...
Баща на хиляди съмнения...

 

Запалката щом взема във ръце, 
във пламъкът романтика намирам...
Димът убивал тялото ми, но душата пък лети, като перце...
Това е мястото, където крия се... Моето там, където абдикирам.

 

И да разбирам писва ми понякога... Мълчи! 
Да, знам, че вредно е... Не искам да те слушам!
В моментите, в които скрил съм се от теб, 
да знаеш, че съм сам и пуша...

 

Преди не бях такъв... 
Какво събуди в мен желание цигара да запаля? 
В моментите на самота установих, 
че тя е тази, която единствено за мен изгаря...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Съби Седник Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Запалката щом взема във ръце,
    във пламъкът романтика намирам...
    Красиво написано е това за пламъка и много вярно, човека го е разбрал още когато е живял в пещерите. Иначе стиха е силен и си мисля че щом публикуваш тук свои стихове, значи имаш нужда от това да споделяш, да вярваш и да отстояваш своите си неща а това значи , че има надежда в този живот, повярвай ми като на повече видял и препатил човек. Поздрави!
  • Колко добре изразено... Поздравления...

    Пп: Все пак цигарите не са спасение

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...