Push-Ек
Догаря фаса уморен...
Две дръпки само, и си лягам...
Клепачите ми натежават, чувствам се омиротворен...
За сетен път от трудностите си успял съм да избягам...
Хартийка, с мъничко тютюн...
А, сякаш носи в себе си милиони... утешения.
Останал насаме със себе си човек, не ми е нужен тук трибун...
Баща на хиляди съмнения...
Запалката щом взема във ръце,
във пламъкът романтика намирам...
Димът убивал тялото ми, но душата пък лети, като перце...
Това е мястото, където крия се... Моето там, където абдикирам.
И да разбирам писва ми понякога... Мълчи!
Да, знам, че вредно е... Не искам да те слушам!
В моментите, в които скрил съм се от теб,
да знаеш, че съм сам и пуша...
Преди не бях такъв...
Какво събуди в мен желание цигара да запаля?
В моментите на самота установих,
че тя е тази, която единствено за мен изгаря...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Съби Седник Всички права запазени
