13 апр. 2016 г., 20:37

Push-Ек

Поэзия

1.8K 5 2

Догаря фаса уморен...
Две дръпки само, и си лягам...
Клепачите ми натежават, чувствам се омиротворен...
За сетен път от трудностите си успял съм да избягам...

Хартийка, с мъничко тютюн...
А, сякаш носи в себе си милиони... утешения.
Останал насаме със себе си човек, не ми е нужен тук трибун...
Баща на хиляди съмнения...

Запалката щом взема във ръце,
във пламъкът романтика намирам...
Димът убивал тялото ми, но душата пък лети, като перце...
Това е мястото, където крия се... Моето там, където абдикирам.

И да разбирам писва ми понякога... Мълчи!
Да, знам, че вредно е... Не искам да те слушам!
В моментите, в които скрил съм се от теб,
да знаеш, че съм сам и пуша...

Преди не бях такъв...
Какво събуди в мен желание цигара да запаля?
В моментите на самота установих,
че тя е тази, която единствено за мен изгаря...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ico1_all (Христо Паничаров)

Запалката щом взема във ръце,
във пламъкът романтика намирам...
Красиво написано е това за пламъка и много вярно, човека го е разбрал още когато е живял в пещерите. Иначе стиха е силен и си мисля че щом публикуваш тук свои стихове, значи имаш нужда от това да споделяш, да вярваш и да отстояваш своите си неща а това значи , че има надежда в този живот, повярвай ми като на повече видял и препатил човек. Поздрави!

2016-12-04T15:01:54+02:00
limeruna (Йоана)

Колко добре изразено... Поздравления...

Пп: Все пак цигарите не са спасение

2016-07-31T01:24:32+03:00