1 ago 2025, 9:43

Пущиняци

  Poesía
189 3 4

Защо сме толкова Алчни!?

Ненаядни, гадни, продажни...

Защо винаги други виним!?

А себе си в тъмно държим.

 

Къде са белите гълъби...

тези предшественици на мира.

Колосани ризи... лъжи, измами

просташко е да се лъжем сами.

 

Паяжина, животът е измама,

кой каквото може краде.

Тишината е... измамна, грехове.

Болката, ако е тиха, не ражда врагове.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви ,Приятели,вие сте светлина в тъмното ни смутно време!Бъдете ,благословени и нека всяко зло се множи многократно в добро!!!До нови ,Приятели още веднъж ,Благодаря за всичко!
  • Да, тихата болка възвисява. Отлично прозрение, Приятелю!
    А всичко друго, което описваш в стиха си, се нарича Тамас. Човекът е преобладаващо Тамастичен. Целият човешки род е Тамастичен. И следователно подлежи на изчезване. Амин!
  • Човек понякога сам си е враг...С мълчанието и овчедушието си, с робуването на "преклонената главица". И е роб- на алчността и егото си, на стремежа да владее... Венец на природата?! Друг път...В някой друг, по- сполучлив експеримент...
    Поздрав, Ачо!
  • "Защо винаги други виним!?" Браво! Много си прав,Ангеле - първо себе си да погледнем!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...