7 oct 2024, 15:17

Пускам я с поглед пред теб примирен 

  Poesía » Otra
104 0 4

Като карфици във паметта ми 
мигове нови сега се забиват.
Радост, успехи, провали и драми;
с нея вселената аз преоткривам.

 

В мене е пролет, нищо че есен
с шума покрива болките стари.
Пее сърцето ми нейните песни
и е забравило свойте товари.

 

Тайно крада си от нея вълнения
и ги пришивам в гоблена от спомени.
Слушам с наслада безброй откровения
и преживявам със радост огромна.

 

Рипва надежда от пепел покълнала,
сладки тревоги за идния ден,
Боже, пази я от бури и мълнии!
Пускам я с поглед пред теб примирен.

© Таня Гулериа Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Есента - сезон на равносметка, сезон на мъдрост, сезон на тъжна красота »

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??