Пускам я с поглед пред теб примирен
Като карфици във паметта ми
мигове нови сега се забиват.
Радост, успехи, провали и драми;
с нея вселената аз преоткривам.
В мене е пролет, нищо че есен
с шума покрива болките стари.
Пее сърцето ми нейните песни
и е забравило свойте товари.
Тайно крада си от нея вълнения
и ги пришивам в гоблена от спомени.
Слушам с наслада безброй откровения
и преживявам със радост огромна.
Рипва надежда от пепел покълнала,
сладки тревоги за идния ден,
Боже, пази я от бури и мълнии!
Пускам я с поглед пред теб примирен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Гулериа Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
