Пускам я с поглед пред теб примирен
Като карфици във паметта ми
мигове нови сега се забиват.
Радост, успехи, провали и драми;
с нея вселената аз преоткривам.
В мене е пролет, нищо че есен
с шума покрива болките стари.
Пее сърцето ми нейните песни
и е забравило свойте товари.
Тайно крада си от нея вълнения
и ги пришивам в гоблена от спомени.
Слушам с наслада безброй откровения
и преживявам със радост огромна.
Рипва надежда от пепел покълнала,
сладки тревоги за идния ден,
Боже, пази я от бури и мълнии!
Пускам я с поглед пред теб примирен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Гулериа Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
