7 ene 2008, 11:06

Пусни ме, Дяволе!

  Poesía
1.1K 1 8
 

Пусни ме, Дяволе, и нека литна -

отвързан, гол, отнесен, изумял -

над завист, пошлост, гняв да не залитна,

но стискащ здраво своя идеал!

 

Пусни ме и да издрънчат окови,

да тръгна сам със кървави крака -

низвергнат, търсещ, луд - към друми нови

да крача редом с свойта самота.

 

Пусни ме! И ликувайки ще видиш

свободен как се мъча, вместо в плен,

потънал в пот, отчаян и проклинащ -

свободният си първи ден "блажен"!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станимир Власакиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....