Jan 7, 2008, 11:06 AM

Пусни ме, Дяволе!

  Poetry
1.1K 1 8
 

Пусни ме, Дяволе, и нека литна -

отвързан, гол, отнесен, изумял -

над завист, пошлост, гняв да не залитна,

но стискащ здраво своя идеал!

 

Пусни ме и да издрънчат окови,

да тръгна сам със кървави крака -

низвергнат, търсещ, луд - към друми нови

да крача редом с свойта самота.

 

Пусни ме! И ликувайки ще видиш

свободен как се мъча, вместо в плен,

потънал в пот, отчаян и проклинащ -

свободният си първи ден "блажен"!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станимир Власакиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...