Пусни ме, Дяволе, и нека литна -
отвързан, гол, отнесен, изумял -
над завист, пошлост, гняв да не залитна,
но стискащ здраво своя идеал!
Пусни ме и да издрънчат окови,
да тръгна сам със кървави крака -
низвергнат, търсещ, луд - към друми нови
да крача редом с свойта самота.
Пусни ме! И ликувайки ще видиш
свободен как се мъча, вместо в плен,
потънал в пот, отчаян и проклинащ -
свободният си първи ден "блажен"!