Пусни ме, Дяволе, и нека литна -
отвързан, гол, отнесен, изумял -
над завист, пошлост, гняв да не залитна,
но стискащ здраво своя идеал!
Пусни ме и да издрънчат окови,
да тръгна сам със кървави крака -
низвергнат, търсещ, луд - към друми нови
да крача редом с свойта самота.
Пусни ме! И ликувайки ще видиш
свободен как се мъча, вместо в плен,
потънал в пот, отчаян и проклинащ -
свободният си първи ден "блажен"!
© Станимир Власакиев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
