Jan 7, 2008, 11:06 AM

Пусни ме, Дяволе!

  Poetry
1.1K 1 8
 

Пусни ме, Дяволе, и нека литна -

отвързан, гол, отнесен, изумял -

над завист, пошлост, гняв да не залитна,

но стискащ здраво своя идеал!

 

Пусни ме и да издрънчат окови,

да тръгна сам със кървави крака -

низвергнат, търсещ, луд - към друми нови

да крача редом с свойта самота.

 

Пусни ме! И ликувайки ще видиш

свободен как се мъча, вместо в плен,

потънал в пот, отчаян и проклинащ -

свободният си първи ден "блажен"!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станимир Власакиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...