Пусни я!
Любовта я има –
дори в снежната зима,
крие се в две топли очи.
Виж колко личи!
Любовта е във въздуха нажежен,
в устните, в плътта.
Не изчезва в снега заледен,
а се гушва в скута на мама.
Ето я, на прозореца чука!
Пусни я, няма си дом.
Виж я в очите на внука,
в думите кàзани шепнешком.
Пусни я!
Тя е вечния пламък –
що ни събужда и ни казва,
че още сме живи!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados
