14.11.2016 г., 0:16 ч.
Пусни я!
Любовта я има –
дори в снежната зима,
крие се в две топли очи.
Виж колко личи!
Любовта е във въздуха нажежен,
в устните, в плътта.
Не изчезва в снега заледен,
а се гушва в скута на мама.
Ето я, на прозореца чука!
Пусни я, няма си дом.
Виж я в очите на внука,
в думите кàзани шепнешком.
Пусни я!
Тя е вечния пламък –
що ни събужда и ни казва,
че още сме живи!
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Има я и още как...! Поздрав, Васе!
-
Хубав стих! Поздрави!
-
Винаги е била с нас...Макар понякога самотна отново връща се е чука!!!И търси топлата прегръдка!Поздрави!!!
-
"Ето я, на прозореца чука!
Пусни я, няма си дом.
Виж я в очите на внука,
в думите кàзани шепнешком". Обичам да казвам,че животът е палитра от любов,само трябва да имаме очи за нея,поздрав за стиха! -
Точно така! Има я някаъде. Важно е да можеш да я видиш и да я пуснеш в сърцето си. Поздравления!
-
Пусни я,щом вече я има!
-
Хубаво и вълнуващо! Поздрав, Василке!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
