18 abr 2020, 8:46  

Пуста пролет 

  Poesía
614 2 1
Не ми достига въздух в тази нощ –
днес беше пролет, толкова безмълвна.
Не бях добър, не бях и твърде лош,
а тоя свят, гръб сякаш ми обърна.
Априлска прах обземаше ме цял,
дръвчета бяха цъфнали ... и птици
се стрелкаха ... аз пак съм оцелял,
сред пролет пуста, свита във зеници!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??