Не ми достига въздух в тази нощ –
днес беше пролет, толкова безмълвна.
Не бях добър, не бях и твърде лош,
а тоя свят, гръб сякаш ми обърна.
Априлска прах обземаше ме цял,
дръвчета бяха цъфнали ... и птици
се стрелкаха ... аз пак съм оцелял,
сред пролет пуста, свита във зеници!
© Данаил Таков Все права защищены