пустинни малки ивици
..и тези плажове, ах тези плажове-
пустинни малки ивици
и само пясък..
и от къде дойде и този аромат
на зимни ябълки и на кафе
в примесени с мъглата мисли
и пак сме двете, аз и аз и сме,
все по близо сме до залеза и все по близко
ми е януари..
тежи ми,
не е драма,
просто си тежи
и остарявам, тялото ми остарява,
самотни малки мои плажове, очите ми бодат,
защото е мъгливо,
а може би, защото точно тя е тази, която е за теб..
научих ли те да обичаш?
дано да съм..
говоря си с тебе мълчаливо
усмихвам се, чета ти мислите
и съм щастлива, по своему щастлива
и това не са сълзи,
мъглата просто е бодлива,
от времето е
и от радостта,
че там на края на света ще сте щастливи...
© И.Маркова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Смая ме,невероятно е!Прочетох почти всичките ти стихотворения и знай,че имаш моето искрено уважение и поклон пред таланта ти!Поздрав и прегръдки!
-
слънчице, благодаря ти
много е за мен твоя коментар! -
фабиана, благодаря ти
не знам дали е разкошен стиха, но искрен е -
Мила, това е стихотворението, което от толкова четене вече научих наизуст. Благодаря
-
Стана ми близък стихът ти и аз така се чувствам. Поздрави за което, разкошен е!
-
благодаря ти
Димичка.. -
Чудесен стих, Либра!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
