пустинни малки ивици
..и тези плажове, ах тези плажове-
пустинни малки ивици
и само пясък..
и от къде дойде и този аромат
на зимни ябълки и на кафе
в примесени с мъглата мисли
и пак сме двете, аз и аз и сме,
все по близо сме до залеза и все по близко
ми е януари..
тежи ми,
не е драма,
просто си тежи
и остарявам, тялото ми остарява,
самотни малки мои плажове, очите ми бодат,
защото е мъгливо,
а може би, защото точно тя е тази, която е за теб..
научих ли те да обичаш?
дано да съм..
говоря си с тебе мълчаливо
усмихвам се, чета ти мислите
и съм щастлива, по своему щастлива
и това не са сълзи,
мъглата просто е бодлива,
от времето е
и от радостта,
че там на края на света ще сте щастливи...
© И.Маркова All rights reserved.
