21 ene 2012, 4:28

Пустинни сълзи

  Poesía » Otra
736 0 4

Тя идва във съня 
със шепота на топли пясъци, 
пустинята разбужда 
с живителен повей. 
Предчувствие за свобода 
по вените на конници, 
препускали в безводие 
и режещ суховей. 
Тя идва като шепот на предание,
закътано под диплите 
в чалма на бедуин. 
Размества пластове 
мълчания, 
примамва те 
в оазиса измамно син. 
Не е жена. 
Пустинен вятър е. 
Свисти в ума. 
Развихря чувства в кръг. 
Събуждаш се. 

Сълзите ти са пясъци, 
изронени от жаждата 
на стенещата плът.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лъки Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...