Jan 21, 2012, 4:28 AM

Пустинни сълзи 

  Poetry » Other
522 0 4

Тя идва във съня 
със шепота на топли пясъци, 
пустинята разбужда 
с живителен повей. 
Предчувствие за свобода 
по вените на конници, 
препускали в безводие 
и режещ суховей. 
Тя идва като шепот на предание,
закътано под диплите 
в чалма на бедуин. 
Размества пластове 
мълчания, 
примамва те 
в оазиса измамно син. 
Не е жена. 
Пустинен вятър е. 
Свисти в ума. 
Развихря чувства в кръг. 
Събуждаш се. 

Сълзите ти са пясъци, 
изронени от жаждата 
на стенещата плът.

© Лъки All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??