Пустинни сълзи
Тя идва във съня
със шепота на топли пясъци,
пустинята разбужда
с живителен повей.
Предчувствие за свобода
по вените на конници,
препускали в безводие
и режещ суховей.
Тя идва като шепот на предание,
закътано под диплите
в чалма на бедуин.
Размества пластове
мълчания,
примамва те
в оазиса измамно син.
Не е жена.
Пустинен вятър е.
Свисти в ума.
Развихря чувства в кръг.
Събуждаш се.
Сълзите ти са пясъци,
изронени от жаждата
на стенещата плът.
© Лъки All rights reserved.
