лъвче
120 el resultado
  491 
Мъ́лчи, либе, не издумвай –
Еньо си кожух намята!
Мъ́лчи, либе, не издумвай –
чудо ходи по земята!
Чувай, либе, днес тревата ...
  913 
Все някога
Все някога ще дойда да отпия
сили от Родопа планина.
Сълза сред върховете ѝ да скрия
и чан да ме събуди в ранинá. ...
  1048  10 
Нищото е пълно...
Sovi4ka
Очакваща материя,
попила холограмен блясък
от всеки дъх ...
  502 
И какво да те правя моя огнена същност,
решила всичко по пътя с любов да обграждаш?
Откъде ти дойде наум, че ставаш за къща?!
Пеперуда от огън. Кой в темел да те вгражда?!
Как изобщо реши, че димът от комина ...
  1129  14 
  1555 
  1267 
Така е, принцесо, смълчават се розите,
намразят ли острите си бодли-
с райския газ всичко е пепел, но розово
в тази приказка от тях не боли…
И … не сънувай. Няма приказка в блатото. ...
  737 
Слънчево Слънчево.
Облаци на стада бягат.
Из присое* слънчогледово
август поляга.
Щурци за последно ...
  648 
Пърпави облаци
Сърди се Господ цяла неделя.
Сърди ли се, плака ли, той си знае, но се изля дъжд, дето от години не сме виждали. Кълбяха се оловни облаци. Влязоха в къщата и сякаш в душата ми изливаха оловото си.
Жечо цял месец не беше си идвал от града. Вместо да ме гледат черните му очи, сега ме гл ...
  594 
  1263 
Всъщност, аз днес имам депеша.
Дойде телеграмно, от горния свят.
С един ангел имахме среща,
после пийнахме... съвсем не до несвяст...
Учих го да празнува живота- ...
  542 
Нишка по нишка разплитам копривена риза.
Нека трепери душата, гола, без броня.
Епитафия за криле… Не, не ме бъркай с Елиза.
Нямам братя. И не мога сълза да отроня.
Не ставам за приказка. С един злодей си дружа. ...
  564  10 
  1230 
  1406 
"Навсякъде, "мъжки момичета" само.
Принудени, мъжката дейност да вършат.
Не търсят за опора мъжкото рамо,
заети на "мъжете", сълзите да бършат.”
Ник Желев ...
  371 
В ласките на различна есен се сгушвам,
заслушана в кроткия ромон на дъжд...
Забързан Септември цигара допушва,
тръгва приведен по килима ръждив...
Разсеян е, все по нещо забравя. ...
  541 
Знаеш ли, не се разказва мракът,
в който приказката плаче
Идиотско е. Уродлив разказвачът
накъса думите и ги изграчи.
И после, как да ти разкажа тъмнина ...
  543  11 
Обещавам да се науча
като гладно коте за ласка
да поискам и да получа
тиха нежност без мярка.
Обещавам повече да не зъзне ...
  466 
В дългото пътуване към себе си
спирах на не една врата.
Подритваха ме, други приютяваха
някаква си странница
дръзнала да търси място във света… ...
  412 
Провокирано от стиха на Ник Желев
”Ненужни вещи”
Болките-ненужни стари вещи,
грижливо кътани във скрин
запълват мястото за нови дрешки. ...
  452 
на И.П.
Айде море, да си вила, вила-самодива,
ама си лукава, че измамна и лъжлива!
Пусти момче да си оди, двори да си шета,
язе да ти кажем за Стопанката Ирена! ...
  558 
на дядо
Идвам при тебе на гости.
Знам, че мъртвите чуват.
След онзи гръм оживях,
но черешата все боледува ...
  513 
Ходенето по жарта
разискря премълчани многоточия.
От стомните на русалии пих вода.
Сега си знам -
Страхът е болен без пророчества. ...
  575 
Бели нозе в полудяла жарава.
  419 
Жадни устни, хладна чаша
палещо те питие.
Жена, сама във здрача.
Парфюм,
изящни колене. ...
  478 
Не искай да влизаш в обувките ми.
Не ти отиват високи токчета!
Равновесието изисква гръбнак
докато стъпваш по многоточия.
Много е лесно да навехнеш глезен, ...
  784  14 
Рисувам те.
Абстракция от спомени
и невъзможни чувства
загнездили се толкова отдавна във съня ми,
че щом по невнимание ...
  526 
На този ден ми се мълчи.
От срам. От болка. От безпътица.
Горят очите му, като звезди
а мен ми е виновно и ми се мълчи...
Чувам само как скърца въжето. ...
  596 
Дяконе,
ще ме прощаваш -
пак при тебе поспирам.
От всички световни посоки
кръвта ми все твоята си избира. ...
  498 
Щом по Делиормана вървиш
питай, скитнико, вятъра
къде бялата лястовица кръжи
и върви с вярата си нататъка.
Знам я тази гиздава твоя обич, ...
  504 
Питаш ме как съм -
знам, че не искаш да знаеш,
просто играта така се играе.
Някакви думи. Поза и вятър,
нелепа сцена в аматьорски театър. ...
  956  16 
В двора на мама -
кокичета,
гонят зимата от очите ми.
Толкова дълго бях стряха,
че не различих белотата им ...
  568 
С идеята за Светлина
напуснах себе си...
Върви душата ми през мъгливи поля.
В босите й стъпки няма кокичета -
понякога и тръните са Светлина. ...
  503 
Когато помилваш деня ми
с изкусните си пръсти,
малахитовата огърлица
на нощта пръска перлите си
с изящен звън. ...
  406 
Докато си меря думите
и им режа езиците
пелинова отвара капе
в дълбокото на зениците.
Сянката ми хуква - ...
  564  11 
Денят разстила снежнобели листи.
С чувствена четка рисувам желания.
В ъгълчето на сърцето каца снежинка
и се разтапя неразумно в окото ми.
Чуваш ли? ...
  560  10 
„Кентавърът на мислите сега говори с теб.”
/”Импресия на мислите” - М. Мисана/
Стоя в страни от себе си
и наблюдавам -Кентавърът* говори
опитва някак си да ми внуши, ...
  487 
Не ми позволявай да бъда Жена!
Така ставам страшно чуплива
и се превръщам лесно в сълза,
открила убежище в твоята риза.
Не ми позволявай! За секунда дори! ...
  641  10 
Подари ми Небе
няколко трошици Вяра
и разлистена обич,
в която уморените ми криле
да се сгушат. ...
  570 
Propuestas
: ??:??