21.01.2012 г., 4:28 ч.

Пустинни сълзи 

  Поезия » Друга
521 0 4

Тя идва във съня 
със шепота на топли пясъци, 
пустинята разбужда 
с живителен повей. 
Предчувствие за свобода 
по вените на конници, 
препускали в безводие 
и режещ суховей. 
Тя идва като шепот на предание,
закътано под диплите 
в чалма на бедуин. 
Размества пластове 
мълчания, 
примамва те 
в оазиса измамно син. 
Не е жена. 
Пустинен вятър е. 
Свисти в ума. 
Развихря чувства в кръг. 
Събуждаш се. 

Сълзите ти са пясъци, 
изронени от жаждата 
на стенещата плът.

© Лъки Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??