Неизказани сълзите парят на очите ми
и трънливи думи в пясъка са заровени.
Кому са нужни, щом няма кой да прочете,
щом няма как да стигнат до нечие сърце.
В пустиня съм сама и със сълзи поя жарката земя,
но никнат само тръни, наместо цветя.
Ти избра ми таз съдба, но когато ме подириш,
ще намериш само шепа пясък на една скала.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нещичко Нещова Todos los derechos reservados
а иначе може би си прав, че е объркващо смесването на его и чувства, но на практика често се преплитат, а и кой е рекъл, че всичко е отчетливо отграничимо 
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
