Неизказани сълзите парят на очите ми
и трънливи думи в пясъка са заровени.
Кому са нужни, щом няма кой да прочете,
щом няма как да стигнат до нечие сърце.
В пустиня съм сама и със сълзи поя жарката земя,
но никнат само тръни, наместо цветя.
Ти избра ми таз съдба, но когато ме подириш,
ще намериш само шепа пясък на една скала.
© Нещичко Нещова All rights reserved.
а иначе може би си прав, че е объркващо смесването на его и чувства, но на практика често се преплитат, а и кой е рекъл, че всичко е отчетливо отграничимо 
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
